Татуирането представлява инжектиране на безопасен (трябва да сертифициран,специално създаден за тази цел) мастилен разтвор в дермалния слой на кожата. Мастилото се абсорбира трайно от определени клетки (фагоцити) в кожата и остава завинаги.
В зависимост от размерите на татуировката може да се премахне на един или няколко етапа, както с локална така и с обща упойка.
Сигурното му премахване е чрез изрязване на кожата и прецизното и възстановяване. Също така е възможно да се направи дермабразио или плоска ексцизия. Когато обмисляте този начин за отстраняване на татуса трябва да знаете, че ще се замени с белег. Алтернативните варианти с физични методи като лазерна обработка са често по-малко ефективни, поради дълбокото проникване на мастилото в дермата.
Човешкият организъм не е развил способността да регенерира загубените си тъкани след травма. При подходящи условия може да замести тези загуби със съединителна тъкан, но не и с тази тъкан, която е била загубена. Нарушаването на кожната цялост например, предизвиква оздравителен процес, който винаги включва образуването на цикатрициална (фиброзна) тъкан или т.н. белег.
Образуването на белезите е сложен и многоетапен процес, който отнема продължително време и крайният резултат е строго индивидуален.
Белезите имат период на съзряване, който продължава 6-18 месеца, през който се променят на цвят, усещане, релеф и т.н. Този период се нарича матурация на белега и е свързан с постепенното стихване на метаболитната му активност. През този период не се препоръчва хирургично лечение.
Различните видове белези включват:
Нормотрофични белези
Хубавият белег е равен с околната кожа, с по-блед цвят, мекоеластичен и гладък. Не сърбят, не се разраняват и не пречат в движението.
Когато се направени в естествените гънки на тялото се почти незабележими.
Следните видове белези могат да се обработят хирургично или с различни физични методи (лазери,дермаролер и др.)
Хипертрофични белези
Те са плътни, надигнати, нарастват директно над мястото на раната, на допир са твърдоеластични. Често са с нормален цвят или леко блед, а с течение на времето могат да станат по -широки. Когато се намират над ставни повърхности могат да ограничат движението. Разположени по откритите части на тялото създават дискомфорт и също е добре да се премахнат.
Келоидите
Могат да бъдат ярко червени, червено-виолетови или тъмни на цвят, меки на допир, отчетливо надигнати над околната кожа. Възможно е да се разраняват периодично и да предизвикват сърбеж. За разлика от хипертрофичния белег келоидите прорастват отвъд ръбовете на първоначалната рана или разрез. Келоидите могат да се появят навсякъде по тялото ви, но се развиват по – често на места, като гръдната кост, шията, ръцете. Рецидивират много по-често от другите белези.